Пандемични бележки: пошлата същност на Афродита Общата
Вирусната пандемия вече две години ни трови живота, скапва ни връзките, къса ни връзките, пречи ни на работата и ни основава какви ли не отвратителни неприятности.
Нека хвърлим един взор върху античния генезис на думата пандемия и (частично) какво са заложили античните в тази дума, която използваме до през днешния ден, а последните две години - изключително интензивно.
Началното сведение, откъдето стартираме нашата къса познавателна разходка, е общоизвестно и пандемично - съвсем всеки знае, че на гръцки " пан " е всичко, а " демос " - народ. Сиреч пандемията е нещо всеобхватно, всенародно - и никой не остава непокътнат, даже да не е хванал ковид. Затова и толкоз сме се изнервили - то маски, то ваксини, то конспирации, халюцинации... В началото на пандемията имаше едни такива сантиментални упования, че ще станем по-добри и човечни, ще се хванем за ръце (физически или въображаемо и духовно) като министерски екип в спешна обстановка, ще си оказваме помощ и няма да се джавкаме по този начин стръвно. Ама стана тъкмо противоположното - хората през днешния ден са по-злобни един към различен, а враждуващите философско-етични школи са се хванали за гушата, както Отело не е хващал Дездемона. Например про- и антиваксърите в общия случай към този момент са стигнали до състояние, в което няма никакво значение аргументацията, значимото е да кажеш на съперника, че е " ментално повреден " или е " пропуснал часовете по биология ", или трогателния апел: " ползвайте си главите, мислете, събудете се! " Това се придвижи и в политиката, и в публицистиката - никой не се интересува от обстоятелства или хрумвания, интересуваме се кой наскърбява най-експресивно.
С други думи, много сме се опошлявили.
И тук е моментът да се върнем в Античността, с цел да кажем, че тая долнопробност е заложена в пандемията от най-древни времена.
В Античността също е липсвало единогласие по значимите въпроси - да вземем за пример за произхода и функционалностите на множеството богове в гръцкия, после в римския Пантеон (пан-теон = всички богове). Хезиод разправя едно, Омир друго, в Атина се покланят по един метод, в Спарта по различен и т.н.
За произхода на Афродита, богинята на любовта, има разнообразни версии, една от които е, че Кронос скопил Уран със сърп, божественият био-отпадък паднал в морето и от него зародили всякакви същества, едно от които Афродита Киприда - родила се от морската пяна край Кипър и станала настойничка на цунки-гунки-маймунките.
Клъц!
***
Култът към богинята обаче има разклонения.
Подобно на други божества, тя също има разнообразни прозвища съгласно другите си божествени функционалности.
Едно от прозвищата ѝ е Афродита Пандемос - Афродита Общата, която назовават също и Пошлата. Нейна вътрешна съпротива е Афродита Урания (Небесната). Някои даже ги броят за разнообразни богини, с друг генезис. Според някои тълкувания, които откриваме да вземем за пример в Платоновия " Пир " - Афродита Пандемос била настойничка на чувствената обич, дето не сортира мъжко, женско, младо, остаряло - подай там епидермиса и биологичния пол, пък да става каквото ще. Затова тази Афродита е наречена Общата - срамен епитет, който се среща и в наши дни във връзка с дами (и мъже!) с леко държание. Според същата идея, за Афродита Урания се твърди, че покровителства възвишената, духовната обич, която не се интересува толкоз от плътската част и се практикува от почтени мъже - с други мъже; защото античните гърци признавали дамата за човек, но не толкоз развъртян като мъжа, че да се вършат възвишени работи с нея.
Но за същите две Афродити (Общата и Небесната) има тълкувания, които звучат по-приемливо от (днешна) консервативна позиция.
По друга версия и друга процедура на култа - Афродита Урания била настойничка на проститутките и тяхната комерсиална обич, до момента в който на Афродита Пандемос се кланяли всички останали, целият народ, който прави обич по други съображения, не точни комерсиални, ами да речем по фамилни аргументи и/или сърдечна тръпка.
В наши дни култът, комбиниран с обич или омраза към имунизациите, също бива два типа - комерсиален и полезо-идиотски.
Който обича дадена научна или квазинаучна теза за пари, той го прави професионално и по-сръчно.
Който се прехласва по благосклонност и сърдечно възприятие, постоянно влиза в ролята на потребен глупак - без значение дали е на страната на вярната идея. Така че работата отново опира до човешката мисъл и познавателни качества, а не до благосклонности с увлечения - но аз няма да кажа: Пенчо бре, мисли!
Защото и мисленето не всеки път води до най-хубавите резултати!
Нека хвърлим един взор върху античния генезис на думата пандемия и (частично) какво са заложили античните в тази дума, която използваме до през днешния ден, а последните две години - изключително интензивно.
Началното сведение, откъдето стартираме нашата къса познавателна разходка, е общоизвестно и пандемично - съвсем всеки знае, че на гръцки " пан " е всичко, а " демос " - народ. Сиреч пандемията е нещо всеобхватно, всенародно - и никой не остава непокътнат, даже да не е хванал ковид. Затова и толкоз сме се изнервили - то маски, то ваксини, то конспирации, халюцинации... В началото на пандемията имаше едни такива сантиментални упования, че ще станем по-добри и човечни, ще се хванем за ръце (физически или въображаемо и духовно) като министерски екип в спешна обстановка, ще си оказваме помощ и няма да се джавкаме по този начин стръвно. Ама стана тъкмо противоположното - хората през днешния ден са по-злобни един към различен, а враждуващите философско-етични школи са се хванали за гушата, както Отело не е хващал Дездемона. Например про- и антиваксърите в общия случай към този момент са стигнали до състояние, в което няма никакво значение аргументацията, значимото е да кажеш на съперника, че е " ментално повреден " или е " пропуснал часовете по биология ", или трогателния апел: " ползвайте си главите, мислете, събудете се! " Това се придвижи и в политиката, и в публицистиката - никой не се интересува от обстоятелства или хрумвания, интересуваме се кой наскърбява най-експресивно.
С други думи, много сме се опошлявили.
И тук е моментът да се върнем в Античността, с цел да кажем, че тая долнопробност е заложена в пандемията от най-древни времена.
В Античността също е липсвало единогласие по значимите въпроси - да вземем за пример за произхода и функционалностите на множеството богове в гръцкия, после в римския Пантеон (пан-теон = всички богове). Хезиод разправя едно, Омир друго, в Атина се покланят по един метод, в Спарта по различен и т.н.
За произхода на Афродита, богинята на любовта, има разнообразни версии, една от които е, че Кронос скопил Уран със сърп, божественият био-отпадък паднал в морето и от него зародили всякакви същества, едно от които Афродита Киприда - родила се от морската пяна край Кипър и станала настойничка на цунки-гунки-маймунките.
Клъц!
***
Култът към богинята обаче има разклонения.
Подобно на други божества, тя също има разнообразни прозвища съгласно другите си божествени функционалности.
Едно от прозвищата ѝ е Афродита Пандемос - Афродита Общата, която назовават също и Пошлата. Нейна вътрешна съпротива е Афродита Урания (Небесната). Някои даже ги броят за разнообразни богини, с друг генезис. Според някои тълкувания, които откриваме да вземем за пример в Платоновия " Пир " - Афродита Пандемос била настойничка на чувствената обич, дето не сортира мъжко, женско, младо, остаряло - подай там епидермиса и биологичния пол, пък да става каквото ще. Затова тази Афродита е наречена Общата - срамен епитет, който се среща и в наши дни във връзка с дами (и мъже!) с леко държание. Според същата идея, за Афродита Урания се твърди, че покровителства възвишената, духовната обич, която не се интересува толкоз от плътската част и се практикува от почтени мъже - с други мъже; защото античните гърци признавали дамата за човек, но не толкоз развъртян като мъжа, че да се вършат възвишени работи с нея.
Но за същите две Афродити (Общата и Небесната) има тълкувания, които звучат по-приемливо от (днешна) консервативна позиция.
По друга версия и друга процедура на култа - Афродита Урания била настойничка на проститутките и тяхната комерсиална обич, до момента в който на Афродита Пандемос се кланяли всички останали, целият народ, който прави обич по други съображения, не точни комерсиални, ами да речем по фамилни аргументи и/или сърдечна тръпка.
В наши дни култът, комбиниран с обич или омраза към имунизациите, също бива два типа - комерсиален и полезо-идиотски.
Който обича дадена научна или квазинаучна теза за пари, той го прави професионално и по-сръчно.
Който се прехласва по благосклонност и сърдечно възприятие, постоянно влиза в ролята на потребен глупак - без значение дали е на страната на вярната идея. Така че работата отново опира до човешката мисъл и познавателни качества, а не до благосклонности с увлечения - но аз няма да кажа: Пенчо бре, мисли!
Защото и мисленето не всеки път води до най-хубавите резултати!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ